Най-често онлайн тормозът над децата е причинен от техни връстници

По данни на Министерството на образованието и науката, случаите на онлайн тормоз в училищата през 2016 г съставляват 38% от общия брой на случаите на насилие. Това е огромен скок от 25% в сравнение с 2010 г.

За един такъв случай разказва Симона Тодорова от „Младежки панел към Център за безопасен интернет“. Прави го тя и това не е случайно. Много често потърпевшите изпитват срам, страх и дълго преживяват последствията и не са готови да споделят преживяното от първо лице.

Вижте историята, която беше излъчена по време на благотворителния концерт на УНИЦЕФ и NOVA „Заедно срещу насилието в училище“:

„Конкретният случай, за който ще разкажа, е с една моя приятелка, която е осми клас – започва Симона. – Тя се запознава с едно момче, с което имат сходни интереси, слушат еднаква музика, излизат навън, забавляват се“. Историята започва като много други любовни истории. В тази обаче, идва етап, в който нещата се преобръщат. В момента, в който момичето започва да чувства приятеля си по-близък, започва да му изпраща и свои по-разголени снимки.

„Обаче в един момент те се отдалечават и, когато се скарват, той се възползва от това и пуска снимката й във Фейсбук. Нещо повече - на другия ден снимката е разпечатана и във всички класни стаи в цялото училище има нейни копия.“, разказва още Симона.

Тя знае за много подобни истории, като според нея изводът от всички е един: „Повечето възрастни не възприемат кибер тормоза като нещо сериозно, а има случаи, в които се стига и до самоубийство, заради това, че някой ни е отказал от нас самите или че ние не вярваме в себе си, защото сме обидени от някой друг, който дори може да не сме виждали на живо.“

Според Емануил Георгиев, експерт към „Център за безопасен интернет“, това е много сериозно явление и най-често онлайн тормозът на децата е причинен от техни връстници. „97% от децата в училище са онлайн като 93% са всекидневно… Всяко пето дете, според нашето изследване, се е срещало на живо с някого, с когото се е запознало онлайн и не го е познавало преди от реалния живот“.

Той допълва: „България е в топ пет на страните, в които се хоства детска порнография. И е хубаво да се знае, че голяма част от тези материали, всъщност са направени от самите деца. Кибер тормозът или онлайн тормозът може да продължи 24 ч в денонощието. Родителите много често не знаят за това, което се случва, за съжаление и учителите, и затова най-добрата форма на превенция е да въоръжим децата с умения – социални умения, умения да преценяват информацията, която получават. Хубаво е и родителите да изградят една атмосфера на взаимно доверие, така че децата да са склонни да им споделят.“ Е. Георгиев отбелязва, че по негови наблюдения към момента и самите учители изпитват сериозна нужда от подкрепа, за да развият необходимите предпазни умения у децата.

Симона също подчертава важността на комуникацията в семейството, както и че възрастните трябва да направят всичко възможно, младите хора, които биват тормозени, да не се срамуват от себе си след това. След случката с нейната приятелка, експерти на Центъра за безопасен интернет посещават училището и провеждат обучителна сесия с учениците по темата „Онлайн тормоз“ и емоционалните последствия върху потърпевшите от него. Последствия, които понякога, са за цял живот.